Едно от най-интересните упражнения беше да отгатнем цвета на следващата карта – черна или бяла. На пръв поглед това може да изглежда просто, но именно в този момент осъзнах, че истинските отговори не идват отвън. Те са вътре в нас самите! Имаме знание, връзка с вселенската реалност или енергия, както искате го наречете …и ЗНАЕМ, без да можем да обясним защо и как. Интуицията е този тих глас, който, ако му се доверим, може да ни води през живота по най-добрия възможен начин.

Това беше голямото ми откритие. Разбрах, че е време да спра да се съмнявам в себе си и да започна да се вслушвам в тихото гласче вътре в мен – интуицията.

Тренирах всеки ден. И честно казано, в началото беше трудно. Тези сигнали, които идват от интуицията, са толкова леки, че лесно можеш да ги пропуснеш, особено когато всичко около теб крещи различни мнения и съвети. Но продължих и се научих да се доверявам на тези усещания.

Дойде момент, който никога няма да забравя. Беше ми предложен проект – на пръв поглед перфектната възможност. Добро заплащане, престижен екип, всичко изглеждаше повече от прекрасно. Колегите ми ме убеждаваха, че това е страхотен шанс и че няма какво да губя. Логиката ми също казваше „Вземи го!“. Но… вътре в мен, това тихо гласче – интуицията – ми казваше, че нещо не е наред.

Точно тогава приложих това, което бях научила от Норбеков – да се доверявам на тялото си и на вътрешните си усещания. Всичко в мен казваше „Не го прави“. И така… отказах проекта. Не беше лесно решение, но аз се почувствах спокойна, защото знаех, че съм направила правилното нещо.

Няколко месеца по-късно, когато започна пандемията, разбрах колко правилно съм постъпила. Проектът щеше да бъде тотален провал. Ако бях го приела, загубите щяха да са огромни. Баб ми би казала “Всяко зло за добро” но аз знам, че Интуицията ми може да ми спести в живота.

Оттогава дори когато нещата изглеждат изкушаващи на повърхността, ако вътре в мен има съмнение, аз го слушам. И не съм съжалявала нито веднъж.