Искам да споделя опита и наблюденията ми върху менторската програма на Мега и върху самата мен. Не вярвам в случайността и затова винаги търся отговори. И в резултат на моето търсене се появи тази програма. И въпреки, че взех много спонтанно решението да се включа в нея, това се оказа едно от най-хубавите неща, които съм правила напоследък. Упражненията, които ми даде Мега бяха наистина много творчески и същевременно много „свободни“, т.е. остави ме сама да реша кое как да направя и това беше удивително освобождаващо, защото винаги съм чувствала нужда от структура, но се оказа, че когато позволим на детето в себе си да се развихри без да му поставяме граници, се случват чудеса. Точно така стана и с мен. Имах много сериозни осъзнавания и потвърждения на неща, които вече съм знаела на някакво ниво. Открих например, че да съм в служба на другите не идва само от възпитанието и духовната ми практика, но и това си е чисто вътрешна необходимост. Да съм полезна, да помагам, да се грижа, това е част от вътрешния ми свят и от мисията ми на Земята. Освен това се придвижвах бавно, но сигурно към осъзнаването, че мога да се справя с всички предизвикателства и по-важното мога да постигна мечтите си, дори и още да не съм съвсем наясно чисто практически как ще се случи това. Но от опит знам, че когато е дошъл момента за дадено нещо, то ще се случи без значение дали съм готова за него или не. Така че е по-добре да пусна контрола и да се наслаждавам на пътуването. Поради някаква причина, Мега ми даваше сложни задачи, но явно от това съм имала нужда. Направо си ме пусна в дълбокото и съм и благодарна затова, защото иначе още щях да плувам на плиткото и да си мисля, че там, навътре е страшно и опасно. Разбира се, може да е и така, но не можем да живеем само в страх. И тя отново ми помогна да премина през тези съмнения. Благодарение на спонтанното ми решение да стана част от Менторската програма, сега спокойно мога да кажа, че съм на друго ниво и това е само началото. Благодаря ти, Мега!