Защо Изкуствен Интелект няма да замени човека
и как метода Нейрографиката работи
в наша полза
Много от най-големите постижения в „Artificial Intelligence“ (AI) или „Изкуствен интелект“ (ИИ) са задвижвани от изкуствени невронни мрежи.
Изкуствени невронни мрежи интерпретират функционалните аналогии на невроните и техните връзки в човешкия мозък. но с математически функции.
Те са в състояние да извличат сложни модели от данни, да класифицират/разпознават данните, да добавят слоеве информация и правила за обработката й и по този начин мрежата да се „учи“ и развива.
“Изкуствен неврон” или “изкуствен невронен елемент” са основните строителни блокове на изкуствени невронни мрежи. Те също създават “връзки” или “синапси” при комуникациите между невроните.
Всеки възел или изкуствени неврони приема сигнали от другите (под формата на числа), и в зависимост от количеството и вида на тази информация определя своята активация (степен на възбуда), която се предава по изходящите връзки към другите неврони. Всяка връзка има тегло, което, умножавайки се със сигнала, определя неговата значимост (сила). Теглата на връзките са аналогични на силата на синаптичните импулси, предавани между невроните в човешкия мозък. Отрицателна стойност на теглото съответства на подтискащ импулс, а положителната – на възбуждащ.
Процесът на обучение на тези мрежи включва адаптиране на теглата (силите) на връзките между изкуствените неврони чрез повтаряемост и последвателност, която води до промяна в теглата на връзките в мрежата, в зависимостите в данните и проредността на подаването им.
Изкуствените синапси в изкуствени неврални мрежи се образуват чрез обучение. Един от простите примери за самообучение на изкуствената невронна схема е право разпространение на сигналите и обратно разпространение на грешките.
Невроните се групират в три различни типа слоеве:
- Входен слой
- Скрити слоеве
- Изходен слой
Машинното самообучение се отнася до способността на дадена машина да се научи да използва големи набори от данни вместо твърди кодирани правила.
Tози изкуствен модел на човешкия мозък не е перфектен. Повечето съществуващи към момента Изкуствени невронни мрежи не могат да интерпретират ефекта на хормоните върху мозъка. Може би най-големият недостатък на невронните мрежи е, че тяхното обучение изисква множество повторения, а в много случаи животните и хората научават дадена информация, след като са били изложени на нея само веднъж.
С течение на времето, теглата на връзките се приспособяват, образувайки изкуствени синапси с определени тежести – утвърдено знание, често ползвани умения или информация създава силни невронни комуникации и сианпси – те не се забравят и са в дълготрайната памет и в приоритетите ни, когато мислим или правимнещо сързано с това знание.
Образуването на невроните и техните връзки в човешкия мозък е сложен и дълъг процес. Повечето са натрупани на база опита, възприятията, възпитанието и любопитствотото от самото ни раждане. Те се засилват при повтаряемост, и разширяване на знанието около конкретен център – тема.
Ето как се образуват невроните и техните връзки при човека:
Неврогенеза: Този процес започва с неврогенезата – образуването на нови неврони. Той обикновено се случва в ембрионалния период чрез делене на клетките в невралната тръба. Процесът продължава и след раждането на бебето, но в по-ограничен обем. Неврогенезата се осъществява в специализирани региони на мозъка, като хипокампус и кортекс.
Миграция: Новообразуваните неврони мигрират към своите окончателни позиции в мозъка. Този процес включва движение на клетките през различни зони на мозъка и участва в формирането на различни слоеве и структури.
Апоптоза: Някои неврони, които не успеят да се интегрират в функционалната мрежа или които са повредени, преминават през процес на апоптоза (програмирана клетъчна смърт).
Този процес на формиране на невроните и техните връзки е високо регулиран и зависи от генетичната програма на индивида, както и от въздействието на околната среда. В резултат на този сложен процес се формира уникалната невронна мрежа в човешкия мозък, която поддържа неговите функции.
Невропластичността е свойството на нервната система се променя в резултат на различни преживявания. Нервната система не е неизменима. Тя постоянно се променя, например, когато създаваме нови спомени или когато учим нови неща.
Можем да я дефинираме като промени в синапсите и/или други части на неврона, които влияят на обработването и предаването на информация в нервната система. Невропластичността може да работи в две посоки. Информацията, която тече през определена част от нервната система, може да се затвърди – наричаме това потенциране. Но също така силата на информацията, която тече през определени части на нервната система може да намалее, наричаме това депресия. Депресия. Думата депресия в този контекст не трябва да се бърка с емоционалното състояние на депресия или с психиатричното разстройство депресия. С тази дума искаме да покажем, че отговорите на дадени клетки към други клетки в нервната система отслабват, вместо да се усилват. Невропластичността е най-голяма по време на развитието на нервната система, а след това намалява. Но е активна през целия живот.
Защо Изкуственият Интелект няма да замени човека и
как метода Нейрографиката работи в наша полза
Човешкият мозък и изкуственият интелект са два изключително различни и любопитни модела, когато става въпрос за образуването на невронни връзки, синапси.
Създаването на синапси в човешкия мозък е продукт на еволюцията и се е формирал в течение на милиони години. Мозъкът ни е изключително адаптивен и способен да учи през целия живот. В него, информацията произтича от естествения ембрионален процес и взаимодействията с околната среда.
Изкуственият интелект също се обучава, но е ограничен от обхвата и качеството на внедрените ресурси и информацията, предоставена от обучавщите данни и специфични задачи. Може би най-големият недостатък на невронните мрежи е, че тяхното обучение изисква множество повторения, а в много случаи животните научават дадена информация след като са били изложени на нея само веднъж.
Човешкият мозък има сложна, йерархична структура с милиарди неврони и трилиони връзки.
Изкуствените неврални мрежи са по-опростени и се състоят от изкуствени неврони и връзки, създадени чрез математически модели.
Създаването на синапси в човешкия мозък и в изкуствения интелект споделят общата цел за формиране на връзки, които облагодетелстват адаптивността и ученето. Въпреки това, процесите и източниците на информация са различни и това е предпоставката за преимуществото на човека в генерирането на идеи и оригинални концепции.
Въпреки напредъка в областта на машинното обучение, Изкуствения интелект не притежава истински творческа способност и не е способен да генерира идеи на същото ниво, както човек.Изкуственият интелект не може да генерира “собствени идеи” по същия начин, по който човешкият мозък. Той работи върху предоставени данни и прави пресмятания съгласно предварително зададени алгоритми. Изкуственият интелект е създаден от хора и продължава да се развива чрез технологични подобрения и в зависимост от тях.
Способността за абстрактно мислене, интуиция и създаване на концепции, които включват етични и креативни компоненти, е невъзможна за възпроизвеждане във вариант на изкуствения интелект.Mетода НЕЙРОГРАФИКА е едно от най-успешните наши „оръжия“ в защита на преимуществата и капацитета на човешкия разум.
Рисуването и заниманията, свързани с творчеството оказват положително въздействие върху създаването на невронни връзки в човешкия мозък и активизират различни аспекти на неврогенезата и невралната пластичност, които са важни за образуването на нови неврони и връзки
Как рисуването помага:
- стимулира творческия мозък и насърчава мозъчните участъци, свързани с въображението и иновациите;
- подпомага формирането на нови неврални пътища и подобрява фините моторни умения, а те са свързани с дейности в моторния кортекс и допринесят за образуването на нови синапси в този сектор;
- активира развитието на визуалните и пространствени умения, които включват разпознаване на форми, цветове и пространствени отношения. Това също води до образуване на нови връзки във визуалните области на мозъка;
- е свързано с емоции и изразяване на чувства. Това е още един фактор, който влияе на формирането на невронни връзки, в случая, свързани с обработката на емоции.
- изисква внимание и концентрация и съответно води до подобряване на когнитивните умения и насърчава образуването на връзки в мрежата за внимание и обработка на информация.
Всички тези аспекти на рисуването, са и аспекти на НЕЙРОГРАФИКА И допринасят за неврогенезата и поддържането на невралната пластичност през целия ни живот.
НЕЙРОГРАФИКАТА Е СТИМУЛ за формирането и поддържането на невронни връзки в човешкия мозък, активира креативността ни, концентрацията, изразяването на емоции и ни дава неоспоримото преимущество пред ИИ.
