fbpx

Златното сечение в изкуството и
Леонардо да Винчи

Красотата „пълни“ очите на онзи, който й се любува.  Има обаче и друга гледна точка – тази, която да обясни обективно на какви принципи и логика се дължи това въздействие. Идеята за златното сечение с математическите изчисления изглежда сложна, но истината е, че то живее в природата около нас и ние виждаме и живеем в баланса и хармонията й. 

Кога нещо ни изглежда хармонично? Защо едни произведения на изкуството и архитектурата ни действат по един начин, когато ги гледаме, а други ни оставят усещане за нещо незавършено, неясно, неудовлетворяващо? Всичко, което харесваме, наричаме “естетическа хармония или усещане”, а в нейната сърцевина може би живее в понятието “златно сечение”.

Златното сечение съществува в природата в естествен вид – листата на растенията, формата на охлювната черупка, водовъртежите, климатичните циклони, цветовете на розата, слънчогледа… Млечния път…. То не е “измислено” от човешки ум, а съществува естествено около нас и може да бъде описано с думи като хармония, симетрия и баланс. Природата си знае работата и умее да създава красота, пред която само ахваме. Ние хората сме търсели измерител, логика, принципи на тази хармония, за да можем да я пресъздадем и разберем.

„ Без математика, няма изкуство “ – Лука Пачоли

Златното сечение откриваме още при древните гърци, но Леонардо Да Винчи го дефинира и въвежда като понятие, когато работи по илюстрациите на книгата на францисканция монах Лука Пачоли „Божествената пропорция“. Леонардо Да Винчи, освен художник, е и математик, изобретател, естествоизпитател и ренесансова личност в най-пълния смисъл на думата. Личността му е една от загадките на историята.

Леонардо използвал математиката за да измери идеалните човешки пропорции, показателна творба за тези му изследвания е Витрувианският човек. Поставен в кръг и квадрат фигурата на този човек се вписва еднакво добре и в двете фигури. Мислената линия между двете ръце е в пропорция около 2/3 от мислената линия между върха на главата и стъпалата. Той прилага математическите закономерности на тези пропорции и в най-прочутите си картини – Тайната вечеря и Мона Миза.

Структурата на човешкото тяло разкрива повторение на съотношението  на златното сечение. Tялото се дели от пъпа (или линията на талията) на две части в съотношение 1:1,618. Фалангите на пръстите, частите на ръцете и краката също са в златни съотношения. Лицето изобилства от златни пропорции. Главата образува златен правоъгълник. Устата, носът, очите и брадичката, профилът да подчинени на “златните” форми. 

 

Интересът му към перфектните пропорции го отвежда и до числата на Фибоначи и златното сечение, което откриваме изключително често в изкуството и записките му.

Златното сечение е налице, когато отрязък от една права линия е разделен на две неравни части и по-голямата част се отнася към по-малката така, както целият отрязък се отнася към по-голямата част. Числовата стойност на златното сечение е 1,618…

Това ирационално число обикновено се обозначава с гръцката буква Ф (фи) и се получава при деление на по-голямото с предходното число.

 

 Поредицата от числа, започваща с нула и едно, е непрекъснато нарастваща серия, където всяко число е равно на сумата от предходните две числа. Тази редица може да продължи до безкрайност: 0, 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144, 233, 377, 610, 987, 1597, 2584, 4181, 6765….

Може би едно от най-знаковите произведения, където φи живее, е “Тайната вечеря”, 

тъй като тя е създадена, изцяло спазвайки идеята на златното сечение. 

Почти всеки детайл от ‘Тайната вечеря” е конструиран спрямо нея. Орнаментите по стените, прозорците на заден фон, масата и седящите на нея Исус и неговите апостоли са композирани спрямо принципа, наричан през Ренесансовия период още и “Божествен”.

Когато започва стенописа Тайната вечеря (Размерите на фреската, завършена през 1498 година.са 880 на 460 см) в Милано, в манастира Santa marija delle Grazie, Леонардо цяла година чертае схеми, мери, драска, на хартия и по стените, и местните започват да смятат, че няма да нарисува нищо.

 

Има следи от скици и чертежи за стенописа на Леонардо, п направо на пода в трапезната зала на манастира. Изследователите му твърдят, че е пристрастен към свещената геометрия и за тази фреска използва композиция от додекаедър – правилен многостен с 12 петоъгълни стени и куб – това са 2 от Платоновите тела – съвършени 3d фигури изградени от правилни многостени, което превръща математическата композицията в хармония и съвършенство. Всичко в тази картина е закономерно, повтарящи се правоъгълници с еднква пропорция, триъгълници, а централната фигура на Исус е в форма на пирамида.

Салватор Дали, в своя сюреалистична картина на Тайната вечеря, повърждава теорията на някои изследователи, че куб и сфера са изходните глобални форми, в които е затворена композицията.

В епохата на Ренесанса интересът на учените и художниците към това число е бил изключително силен

Златното съотношение присъства и в портрета на „Мона Лиза“,

който дълги години привлича вниманието на изследователи. Те установявили, че композицията на рисунката се основава на златни триъгълници, които са части от обикновен звезден петоъгълник.

Златното сечение е част от Сакралната геометрия, която е приложна наука. Тя се занимава с формите, структурите и съотношенията, по които е създаден и функционира светът.

Можете да се научите да рисувате мандали, дървото на живота, спирали за развитие и плануване, други сакрални структури като тор и метатрон, златното сечение и как да ги използвате да структурирате плановете си.