Има КОЙ СИ ТИ и има КОЙ МИСЛИШ, че си, ЗАЩОТО ДРУГИТЕ ИСКАТ ДА БЪДЕШ
Желаете валидиране. Искате да бъдете забелязани. Искате другите да признават, аплодират и празнуват вашите таланти. Това не е нарцисизъм. Не е желание за слава. Не е глад за власт, влияние или материални неща. Това е естествено човешко желание, което всички изпитваме
Ще ви разкажа за завладяващ психологически експеримент, ръководено от Марк Лиъри, водещ изследовател в човешката психология, който се стреми да проникне дълбоко в нашата вродена нужда да бъдем обичани от всички, които познаваме.
Марк Лиъри набира два типа хора: тези, които твърдят, че се интересуват много от това, което другите мислят за тях, и тези, които твърдят, че се интересуват много малко. Поставя ги поред в празна стая сами, без нищо, което да ги разсейва, освен голям цифров екран, който показва едноцифрено число. Каза им, че това число отразява реакцията на публиката от другата страна на стъклото (група хора, чуващи всяка дума, която изговарят).
Ако им хареса това, което чуят, броят им ще се увеличи. Ако им стане скучно или не им хареса това, което чуват, броят им ще намалява.
След това той моли всеки от тях да сподели историята на живота си.
Но номерът е, че от другата страна на това стъкло няма публика. Той увеличава и намалява произволно цифрите, за да може да анализира реакцията на всеки субект да бъде „харесван“ и „нехаресван“ от невидима тълпа от непознати.
Лиъри измерва сърдечния им ритъм, речника и обема думи, докато реагират на променящите се цифри.
Нямало абсолютно никаква разлика между хората, които твърдели, че ги интересува какво мислят другите за тях, и хората, които твърдели, че ги интересува много малко. Всички се изнервили еднакво. Всеки направил промени в своята история. Сърдечният ритъм на всички се ускорявал, когато числото намалявало.
Представете си, че сте в същата ситуация: говорите за себе си, споделяте историята си и виждате число, което ви казва колко интересно или скучно е това въз основа на реакцията на тълпа от невидими хора. Как мислите, че бихте реагирали?
Какви според вас биха били резултатите от експеримента?
Всеки се интересува какво мислят другите за него.
В следствие на резултатите от този експеримент, Марк Лиъри измислил нов термин: социометър.
Това е вътрешен компас, който винаги преценява дали хората около Вас имат добро мнение за нещата, които правите:
- получавате уважение
- предизвиквате похвала
- ПРИЕТИ сте.
Ако вашият социометър открие намаляване на социалното приемане, колкото и неуловимо да е, това предизвиква биологична реакция: срам, депресия и тревожност.
Социометърът е вътрешна аларма, която принуждава всички ни да променим поведението си, докато престанем да го усещаме (докато отново не бъдем приети и утвърдени от хората, които ни заобикалят).
Всеки има социометър. Всъщност това не е вярно. ПОВЕЧЕТО ХОРА имат социометър.
Тези, които нямат, са известни като психопати.
Представете си най-ранните хора: без обувки, без подслон и без способност за намиране храна без помощта на по-голям екип от приятели.
Чрез еволюцията гени, които благоприятстват сътрудничеството, социалните умения и желанието да бъдем харесвани от другите, се разпространяват в нашия вид.
Защо? Защото хората, които притежават тези гени, се възпроизвеждат и оцеляват с по-високи нива.
Социометърът е биологична черта, която сме развили чрез еволюцията (точно като противоположните палци).
Желанието да бъдем харесвани от нашата общност е съчетано с вродения инстинкт да съдим онези, които не се съобразяват с преобладаващия набор от ценности на мнозинството.
Изградили сме общества с ясни правила за правилно и грешно и ясни наказания за онези, които ги нарушават.
Някои от тези правила имат смисъл и са очевидни:
- Не убивай
- Не кради
- Не наранявай
- Не изнасилвай
- Не бъди расист.
Това са добри правила, които насърчават мирни и хармонични общности. Лесно е да се разбере защо хората, които не ги следват, трябва да бъдат засрамвани и наказвани, за да процъфтяват обществата.
Някои правила, обаче, НЯМАТ смисъл, но се прилагат чрез същите еволюционни механизми – омъжете се преди да навършите 35, имайте една дългосрочна връзка, която продължава до смъртта, организирайте церемония с бяла рокля и официален костюм, имайте предвидимо и стабилно заплащане с добри финанси, имайте впечатляваща работа с добре звучащо заглавие в LinkedIn.
Схващате картината.
Проблемът е, че се срамуваме, критикуваме и отхвърляме хората, които не следват тези безсмислени норми.
Жал ни е за хората, които са необвързани.
Казваме, че тези, които нямат стабилна кариера, не са нормални.
Смятаме, че нещо не е наред с 40-годишните, които все още живеят с родителите си.
Но няма логично оправдание за нищо от това (освен че не следват произволни обществени норми и мозъците ни са настроени да виждат това като „опасно“).
Проблемът е, че прилагаме и двата набора от закони с еднаква интензивност и изпитваме еднакво ниво на срам, когато не сме в състояние да ги следваме.
Вроденото желание да приемем ценностите на нашата общност и да търсим утвърждаване от всички не е непременно „зло“ или „погрешно“. Тези инстинкти са еволюционни иновации, които ни позволяват да оцелеем и да изграждаме хармонични общности.
Имаме ги (ценностите) с причина. Няма нужда да ги елиминирате.
Но както вече можете да се досетите, тази черта на „желание да бъдем популярни“, „желание да следваме правилата“ и „желание да бъдем харесвани от всички“ има опасни странични ефекти.
По същия начин, по който повечето лекарства са предназначени да ни направят по-здрави, но могат да имат и опасни странични ефекти, тази страхотна черта на нашия човешки ум е предназначена да ни помогне да изградим по-хармонични общности, но има и неблагоприятни ефекти.
Понякога си мислим, че имаме мечти, които всъщност нямаме – защото се опитваме да следваме норма.
Мечтаем да имаме деца на определена възраст, не защото това е нашият път, а защото се опитваме да следваме норма.
Мечтаем да бъдем назначени за вицепрезидент и да достигнем определена заплата, не защото това е нашият път, а защото се опитваме да следваме норма.
Искаме да изградим компания от самото начало и да бъдем признати в световен мащаб не защото това е нашият път, а защото се опитваме да следваме норма.
И когато правим тези неща, рядко осъзнаваме, че го правим.
Толкова е подсъзнателно, че в собствените си умове, вътрешен монолог и на всеки, който се осмели да попита, казваме, че „не ни пука какво мислят хората и ние всъщност преследваме това, което искаме“.
Но не е истина.
Нейрографика би ни помогнала в това самоосъзнаване, чрез работата с нашето подсъзнание, като изследваме границата на нашето истинско Аз и това, което ни налага обкръжението.
Има КОЙ СИ ТИ и има КОЙ МИСЛИШ, че си, ЗАЩОТО ДРУГИТЕ ИСКАТ ДА БЪДЕШ.
Понякога единият задушава другия.
Вие сте родени с уникалност, индивидуалност.
Имате интереси, които повечето хора нямат.
Искате неща, които повечето хора не искат.
Имате мисия в живота, която е ваша и на никой друг.
Ето защо това е вашата мисия! – Защото никой не го иска освен вас.
Следването на тази мисия неизбежно ще ви принуди да вземате решения, които противоречат на вашия собствен социометър.
Вашите близки няма да се съгласят.
Хората, които уважавате, няма да се съгласят.
Експертите няма да се съгласят.
И ще трябва да разберете, че нищо от това няма значение, защото вашата съдба зависи от вас.
Хората, които следват своите мисии, трябва да правят това постоянно.
Те рядко отговарят на очакванията и НИКОГА не живеят „нормален живот“.
Хората, които следват своите мисии, избират пътища, които са извън това, което другите смятат за нормално, умно, стратегическо, възрастно или очаквано, и го правят по различни начини.
Какъвто и да е вашият път и какъвто и процес да следвате, много, ако не и повечето от вашите решения ще нарушат вашия собствен социометър.
Ще почувствате безпокойството.
Ще почувствате тъгата, която идва, когато повечето хора не вярват във вас.
Ще трябва да запомните, че безпокойството, което създават тези ситуации, не е истинско.
Това е просто характеристика на вашия ум, дадена ви от еволюцията (точно като вашите противоположни палци).
Този уъркшоп е за всеки, който
- търси вътрешен мир,
- иска да бъде приет, забелязван от околните със своите положителни и отрицатели качества,
- търси вътрешния си баланс.
👉 с мен, Меглена Костова и метода Нейрографика, можеш да започнеш едно голямо пътешествие към себе си, вътрешния си мир и света около теб
👉 ще ти покажа една от най-използваните техники в метода Нейрографика, с която ще можеш да премахнеш своите ограничаващи вярвания и програми, които ти пречат да постигаш желаните резултати.