Има една история за преподавател по психология, който в своя лекция, държейки чаша с вода, задал следния въпрос на своите студенти: Колко тежи тази чаша вода? Отговорите започнали с предположения – 80, 100, 200 грама. Но лекторът изненадал всички:

– Абсолютното тегло няма никакво  значение. Тежестта й идва от това, колко дълго държиш чашата. Ако е минута – не се усеща, но ако държиш чашата 1 час – ръката ще те заболи. А цял ден? – ръката ще се напрегне и скове до границите на поносимост. При всеки от случаите тежестта на чашата не се променя, но с различния период от време става все по-тежка.

Преподавателят пренесъл фокуса над живота:

Стресът, грижите или непостигнатите желания, са като тази чаша вода. Ако понякога се сещаш за тях – нищо особено не се случва. Но, ако отделяш много време и фокус да мислиш, да преповтаряш и още премисляш – ти се задушаваш и реално ставаш неспособен за нищо друго.

Заедно ще направим така, че да пуснеш чашата. Ще освободиш товара, който ти тежи и отнема волята и възможността да мечтаеш, да създаваш, да живееш с лекота и да развиваш потенциала си.