Какво значи това? Представете си къща, дом. Да видим какъв образ ви носи това: детство, родители, собствена стая, енергия, израстване, ранни спомени, приятели…
Образите интегрират смисъл, което означава, че ние имаме способността да съберем всички тези значения в едно изображение.
В този смисъл, рисуването ни дава възможност, всичките тези образи, които ние не можем да ги отразим в едно изречение, да ги комбинираме в един образ… графичен образ. Понякога на нас не ни стига и цела книга да за да изразим всичко! Могат да се комбинират изображенията, както различни полета на значения. Можете да рисувате върху един и същи лист и слънцето, и селската къща, и човек, и небостъргач, и гора… Въпреки факта, че това може да бъде противоречив образ, ние можем да добавим в една рисунка голям брой различни образи с техните значения и по този начин да ги комбинираме. И от гледна точка на интегративната практика, комбинирането на значения е една от водещите функции, които трябва да можем да реализираме. Това прави Нейрографиката.
Какво означава това? Представете си значение на думата: Любов. Всеки си има различен емоционален отговор, когато чуе тази дума… И това се дължи на личното преживяване на всеки един човек. Любов… всеки си има неговия набор емоции или идеи относно това значение. И това може да е целия сбор на различни състояния, идеи, фантазии…
Това е лично преживяване, набор от емоции или набор от идеи. И тук едно значение, което означава „любов“, съдържа голям набор от състояния или още едно състояние, което събира цял набор от емоции, идеи, фантазии… И дори може да се разгърне някаква стратегия за действие относно този смисъл на думата.
Когато ние се обръщаме към някакъв смисъл, някакво значение, ние се обръщаме към състоянията си, към впечатленията си… в крайна сметка – към вътрешната си среда, към вътрешното си пространство…които проектират тези състояния, изразявайки ги през начение – към смисъл на думата! Затова, значение-смисъл е материя, с която ние работим в Нейрографиката!
В природата никой освен човека няма никакви проблеми. Всички същества живеят много простичко в един поток… Докато човек има проблеми, създава значение-смисъл на всичко, обръща се към мисленето. Така той влиза в полето на противоречията, на двойствеността. Тези дуалности ги има само в неговото съзнание. Когато рисуваме нейрографиката ние правим един процес, когато проблемът се превръща в невронен контур, и през нашето внимание се запълва с енергията и поема значението, което ни води към хармония. И тогава, можем да кажем, че този интелектуален процес помага разумът да създава творческите идеи и вдъхновението!
Това означава, че решението винаги е нерационално. Решението винаги първоначално е в несъзнаваното. Всички взимаме решения в живота си подсъзаннието, с половин секунда по-рано, отколкото съзнанието “обяснява”, защо сме взели такова решение.
Казва се че има два типа проблеми: разрешими или измислени!
Истинското решение на конфликта, на проблема е нещо, което резонира с всяка клетка в тялото, резонира с опит. Той резонира с онази част от човека, която живее, която е естествена. Всички онези неща, които са рационални най-вероятно са измислени. Те са на практика решения. Следователно, решение, което НЕ притежава качеството на биониката не прониква, не се прилага към организма ни, не предизвиква импулс към живота в нас.
По принцип, нейрографиката е био ключ към решаването на нашите проблеми.
Това е не само един от основните принципи на нейрографиката, но и един от основните принципи на човешкото същество. Хармонията е често срещано чувство, което всеки може да изпита. Съществува хармония с Вселената, хармония със среда, хармония с други хора, хармония със себе си. Има много закони на хармонията, но основното от тях това е мярката, баланса. Балансът на всичко, което се случва в живота. Хармоничните баланси дават на човек състояние на стабилност, надеждност и най-важното – удовлетвореност. И удовлетворението е следствие от състоянието на хармония. И тогава, човек казва, че е щастлив. И това е платформата, на която стои животът ни, защото всеки човек иска да бъде щастлив. И хората, които рисуват Нейрографиката, са в хармоничен режим на рисуване и винаги стигат до удовлетворение и следователно – щастие.
Можем да рисуваме къща, пейзаж, кола, хора и т.н., но за нас в нейрографиката е важно, че можем да нарисуваме миналото и бъдещето… Можем да рисуваме схемата на взаимоотношенията. Можем да нарисуваме една мечта. Можем да рисуваме чувствата си. Можем да нарисуваме болка, копнеж… Или успех и късмет. Можем да изгладим и хармонизираме противоречията в рамките на една система, в рамките на една картина. Накратко, можем да нарисуваме всичко. И вселената, която заобикаля всеки от нас, е на върха на маркера.
Това е така, защото абсолютно всяка задача може да бъде преведена в рисунката, преведена в знак, в символ, което е основа за визуалното мислене. И тогава, трансформацията на знака, трансформацията на символа ни позволява да стартираме механизма на мислене и се отаряме и придвижваме до състояние на решение. Всяка житейска задача: задачата за бизнеса, личния живот, вътрешната хармония, комуникация има графично решение.
Когато нарисуваме фрагмент от живота, ние рисуваме целият живот. Настоящето винаги има две граници: границата с миналото и границата с бъдещето. И когато рисуваме настоящето, всъщност ние създаваме нещо общо между миналото и бъдещето. Настоящето е само фрагмент, ограничен до формата на листа. Но за да нарисуваме линия… линията на полето, линията на съдбата, е необходимо да ги изобразим така, сякаш тези граници не съществуват. И човек трябва да живее така, сякаш граници не съществуват. Следователно, плоскостта на рисунката няма граници. Границите са измислени от хора, които ни поставят в матрица, а ние всъщност живеем в поток.
Когато фокусираме върху някакъв фрагмент от живота, някакво събитие, създаваме фигура. И много често, покрай тези фигури е изградена нашата дейност, нашите ценности, нашата активност. Но в тези фигури често липсват линии. Линиите, които свързват формите, преходите от събитие в събитие. И в този смисъл можем да дефинираме жизненият процес като фигури, които са свързани с линии. Когато рисуваме Нейрографика, нашата нейрографична композиция се състои от фигури,свързани с линии в едно цяло, в един голям модел, наречен живот. И визуално няма нищо друго освен форми, защото дори сложните обекти са само сбор от квадратчета, триъгълници и кръгове, които са комбинирани от някаква линейна пластика. И това е достатъчно, за да разберем как работи животът.
И това не е обикновена фраза. Рисуването като инструмент за визуално мислене възниква в човешкия ум милиони години преди човек да артикулира речта си. Рисуването е начин за разговор. Разговор със себе си, разговор с близки и далечни хора, за всяко обстоятелство в живота, коеот е важно или впечатлява.
Човек, за да съществува и оцелява, гледа, вижда и отчита променитв в околната среда – “сканира” силуетите й, за да определи какво е опасно, кое е безопасно, къде е сянката на хищника, кой силует е нещо приятелско. В този смисъл, определението за себе си и определението за обкръжаващата среда чрез линия, чрез графика, чрез пещерно рисуване (ако искате) се случва на ниво на инстинкт. Лесно е да рисуваме, защото тази способност е вътре във всеки от нас е кодирана в гените ни и във всяко наше превъплъщение. Това, че хората са спрели да рисуват сега, е защото са забравили, не използват една от своите способности,кояот им е изконно дадена, това П.Пискартьов нарича дори някаква деградация. Следователно, рисуването е завръщане към нашата човещина, към основния език на нашата комуникация.
Нейрографиката е специфичен стил и школа, която пресъздава и помага да се възстанови това умение на човека да рисува…